Фирма „Хидрогеология и инженерна геология“ ЕООД извършва и анализира пълния набор от инженерногеоложки проучвания за строителството на енергийни обекти и възобновяеми енергийни източници – ВЕИ, ФвЕЦ, ВЕЛ, ВяЕЦ ТЕЦ, АЕЦ, ветрогенератори, далекопроводи и други. Свържете се с нас, за да обсъдим вашите нужди от проучване на земната основа и да получите персонализирана оферта. Нашият екип е готов да ви помогне с всякакви въпроси и да осигури професионално и надеждно изпълнение на вашия проект.

Инженерногеоложките проучвания играят ключова роля в проектирането и изграждането на енергийни обекти като ВЕИ, ФвЕЦ, ВЕЛ, ВяЕЦ ТЕЦ, АЕЦ, ветрогенератори, далекопроводи и други. Те предоставят необходимата информация за геоложките и хидрогеоложките условия на терена, върху който се планира изграждането, като по този начин позволяват правилната оценка на рисковете, избор на оптимални строителни решения и осигуряване на дълготрайност и безопасност на обекта. В повечето случаи енергийните обекти заемат голяма площ и са с голяма линейна дължина, поради което геоложките разновидности по трасето се изменят значително по свойства и показатели. Чрез детайлно изследване на показателите на почвите и скалите, ориентацията и състоянието на пукнатините, както и динамиката на подпочвените води, инженер-геолозите могат да осигурят дълготрайност и безопасност на енергийната мрежа и обекти.

Енергийните обекти са от стратегическо значение и изграждането им е скъпо. При излизането им от строя или повреда, поради лоша земна основа или фундиране, повредите са големи и отнемат много време и средства за отстраняване, а щетите за населението поради липса на енергоподаване са особено тежки. Затова изпълнението на необходимия обем инженерногеоложки проучвания е задължително, което от своя страна ще оптимизира разходите за строителство с до 30-40%, докато проучването рядко надвишава 0,1% от тях! Също така до минимум се свежда рискът от наличие на скрити слаби пластове и зони под бъдещите фундаменти, които биха застрашили състоянието на бъдещото съоръжение!

Специфични особености на енергийните обекти от инженерногеоложка и геотехническа гледна точка:

• Инженерногеоложки проучвания за въздушни електропроводи и далекопроводи: това са съоръжения с много голяма линейна дължина. Поради този факт земната основа по протежението на линията се изменя значително и проучванията трябва да обхванат необходимия брой точки за установяване на различните разновидности на почвите и скалите. Този тип съоръжения са подложени на големи вертикални товари, както и странични такива (вятър).
• Инженерногеоложки проучвания за фотоволтаични централи: това са съоръжения обхващащи голяма площ. Земната основа в отделните зони често се изменя и проучванията трябва да обхванат необходимия брой точки за установяване на различните разновидности на почвите и скалите. В повечето случаи фундирането на носещите профили е плитко и се осъществява чрез набиване или пробиване. При проучването може да се даде количествена представа за вида на фундиране в отделните зони и като цяло, за да се пресметнат този вид разходи.
• Инженерногеоложки проучвания за ветрогенератори: това са съоръжения с много височина и малка основа. При тях земната основа е подложена на големи вертикални товари, динамични товари (вибрации), както и странични такива (вятър). Поради този факт проучванията трябва да бъдат проведени на по-голяма дълбочина, тъй като зоната на взаимодействие, в която се развиват деформациите (основно слягания) и срязванията, е по-голяма. При ветрогенераторите, фундирани в подводна среда, а и не само, когато земната основа е съставена от слаби дребнозърнести водонаситени почви, има риск от втечняването им от вибрациите на съоръжението.
• Инженерногеоложки проучвания за електроцентрали – ТЕЦ, ВЕЦ, АЕЦ и язовири: това са изключително отговорни съоръжения от най-висока геотехническа категория, които изискват щателни инженерногеоложки и хидрогеоложки проучвания.

1. Цели на инженерногеоложките проучвания

Инженерногеоложките проучвания имат за цел да предоставят геотехническа информация, необходима за проектирането, изграждането и експлоатацията на енергийни обекти. Основните цели на тези проучвания включват:

• Определяне на физичните, якостните и деформационните свойства на почвите и скалите: Това включва изследване на състава, пластичността, якостта, слягането, набъбването и други характеристики на земната основа.
• Оценка на сеизмичния риск: Инженерногеоложките проучвания идентифицират потенциални слаби зони при земетресения и влиянието им върху инфраструктурния обект.
• Анализ на свлачищни процеси и ерозия: Проучванията оценяват стабилността на склоновете и риска от свличане на земни и скални маси.
• Определяне на хидрогеоложките условия: Изследват се наличието, нивото и динамиката на подпочвените води, които могат да повлияят на строителството и експлоатацията на обекта.
• Избор на подходящи строителни материали: Геоложките проучвания в района на строителството помагат за избора на най-подходящи материали за строителството, както и за оценка на наличието на естествени ресурси като пясък, чакъл или валуни.

2. Основни етапи на инженерногеоложките проучвания

Проучванията преминават през няколко основни етапа, които осигуряват систематичен подход към събирането и анализа на данни:

    2.1 Предварителни проучвания

Този етап включва събиране на данни за геоложката, хидрогеоложката и геоморфоложката характеристика на района чрез:

• Анализ на налична информация: Преглед на стари карти, проучвания и сателитни снимки за общо разбиране на геоложките условия.
• Теренни огледи: Начален оглед на района за визуална оценка на топографията, разкритията, състоянието на почвите и скалите, наличието на пукнатини, свлачища или други геоложки процеси.

    2.2 Полеви инженерногеоложки изследвания

Теренните проучвания предоставят директна информация за състоянието на земната основа и включват следните методи:

• Сондажни проучвания и шурфи: Те са основен метод за събиране на проби от почви и скали на различна дълбочина. Сондажните ядки предоставят ясна представа за геоложките слоеве, тяхната структура и вземането на проби за лабораторен анализ.
• Сондажни и геофизични методи: Геофизични методи като сеизмични и електрически резистивни томографии помагат за получаване на информация за подземните слоеве и подпочвените води.
• Полеви опити: При наличие на несвързани почви е наложително техните показатели да се определят на място чрез полеви опити, основно пенетрации. Също така се определя и недренирана якост на срязване, ако съоръженията ще работят в такива условия.
• Пробно натоварване с щампа: за определяне на плътността и деформационните модули на терена и изпълнените насипи се използват статични или мобилни установки с щампи.
• Хидрогеоложки проучвания: (водоналиване в сондаж, водонагнетявания тип Лужон, опитни водочерпения и други): Имат за цел определянето на водопритока в подземните изработки или изкопи, напукаността на масива, характера на подземните води и хидрогеоложките параметрите с цел прогнозиране и проектиране при нужда на водопонизителни системи и съоръжения.

    2.3 Лабораторни изследвания

В лабораторни условия се анализират физичните, механичните, якостните и деформационните показатели на пробите от почви и скали, събрани по време на полевите изследвания. Основните изследвания включват:

• Определяне на състав, физико-механични и физико-химични свойства на почвите: Това изследване се извършва с цел да се определи размерът и разпределението на частиците в почвата, от което зависи по-нататъшното определяне на останалите показатели.
• Определяне на якостни и деформационни показатели на почвите и скалите: Определят се якостта на натиск, срязване и опън, очакваните слягания, възможно пропадане, набъбване, както и поведението на почвите при вибрации и динамични натоварвания, което позволява да се оцени стабилността на земната основа.
• Анализ на водопропускливост: Определя се колко лесно водата може да проникне през почвите и скалите, което е от съществено значение за оценката на хидрогеоложките условия.
• Химични тестове: Те изследват съдържанието на различни химически елементи и вещества в почвите и скалите, които могат да влияят на строителството или околната среда.

3. Инженерногеоложки и хидрогеоложки фактори, влияещи на енергийните обекти

    3.1 Якостни и деформационни свойства на почвите и скалите

Якостните и деформационните свойства на почвите и скалите определят възможността за безопасно и дълготрайно изграждане на енергийни обекти. Лошите характеристики на почвите (напр. слабо уплътнени насипи или глинести почви) могат да доведат до нестабилност, свличания или дори разрушаване на съоръженията.

    3.2 Пукнатини и фрактури

Пукнатините и разломите в скалите значително влияят върху стабилността на терена. Ориентацията и състоянието на пукнатините играят решаваща роля в оценката на риска от свлачища и срутвания. Ако пукнатините са наклонени към терена или позволяват проникването на вода, това може да доведе до отслабване на масива и риск от разрушения.

    3.3 Хидрогеоложки условия

Подпочвените води могат да предизвикат множество проблеми по време на строителството и експлоатацията на енергийни обекти. Високото ниво на подпочвени води може да увеличи риска от слягане, набъбване и да увеличи поровото налягане, което води до намалена стабилност на почвите и риск от свличания. В много от случаите е необходимо да се анализира водопритока към подземни съоръжения и изкопи. За тази цел е необходимо да бъдат изпълнени набор от хидрогеоложки проучвания, като установените хидрогеоложки параметри се използват при проектирането на съоръженията, както и на водопонизителни системи.

4. Методи за стабилизиране и управление на рисковете

Инженерногеоложките проучвания предоставят база за прилагане на подходящи строителни решения и мерки за стабилизиране на терена. В зависимост от резултатите от проучванията могат да се предвидят различни методи за управление на рисковете:

• Уплътняване на строителните почви: Това е основен метод, използван за повишаване на плътността и намаляване на деформациите в почвите. Според начина на изпълнение може да се подели на динамично и статично. Уплътняването може да бъде постигнато чрез различни механични средства
• Подпорни стени и анкерни системи: Използват се за укрепване на склоновете и предпазване от свлачища и ерозия.
• Дренажни системи: Изграждането на дренажни и водопонизителни системи помага за отвеждането на излишната вода от терена, което намалява поровото налягане и риска от свлачища.
• Армировка на почвите: Геосинтетични материали и мрежи могат да се използват за усилване на слабите почви и подобряване на тяхната стабилност.
• Запълване на пукнатини: Инжекционни методи се използват за запълване на пукнатините и намаляване на риска от свличане и срутване на скални масиви.

Можете да разгледате най-често извършваните от нас услуги на нашия сайт. Ако имате нужда от хидрогеоложко или инженерногеоложко проучване, не се колебайте да се свържете с нас навреме!