Фирма „Хидрогеология и инженерна геология“ ЕООД извършва и анализира пълния набор от инженерногеоложки проучвания, в това число и анализ на резултати от лабораторни изследвания. На базата на информацията, получена при инженерногеоложкото и хидрогеоложко проучване, лабораторните и полеви анализи, се определят почвените геотехнически показатели и се съставя инженерногеоложка и хидрогеоложка оценка, и инженерногеоложки доклад.

Инженерногеоложките проучвания се занимават с определянето на физичните и физико-химичните, якостните и деформационните свойства на земните маси и скални материали, с цел да се установят показателите на изследваните образци. Тези показатели са основата, върху която започва проектирането на съоръженията в промишленото, гражданското и инфраструктурното строителство. Методите за определянето на показателите на почвените и скални образци главно се разделят на лабораторни и полеви.

Лабораторните анализи се провеждат съгласно точно определени стандарти, в които точно и ясно е описана методологията и условията на изследване. В България действат две основни направления на стандартите – съгласно БДС и съгласно Еврокод. Важно е да се отбележи, че в някои отношения условията на провеждане на изследванията и класификацията на почвите в отделните национални стандарти са различни! Поради това едни и същи почви могат да бъдат класифицирани като различни и още повече показателите им могат да бъдат с различна стойност, когато са определени съгласно различните стандарти. Преди провеждане на лабораторните анализи е необходимо да се уточни съгласно кои стандарти ще бъде изпълнено проектирането, за да се заяви изпълнението на лабораторните анализи по същите стандарти (БДС или Еврокод).

В най-общи линии най-често прилаганите лабораторни анализи на почвени и скални образци в инженерната геология са:

1. Зърнометричен анализ

Това изследване се извършва с цел да се определи размерът и разпределението на частиците в почвата, от което зависи по-нататъшното определяне на останалите показатели. Служи за основна класификация за вида и поведението на почвата (свързана или несвързана).

• Ситов анализ – Пробата се пресява през комплект от сита с различни диаметри на отворите (например от 0,063 мм до 63 мм). Определя се процентното съдържание на всяка фракция.
• Хидрометричен анализ – използва се за по-дребни фракции (прахови частици и глини), които не могат да се пресяват със сита. Почвената проба се суспендира във вода, а скоростта на утаяване на частиците се измерва с хидрометър. Резултатите показват зърнения състав на частиците под 0,063 мм .

2. Анализ на физико-механични и физико-химични свойства на почвите

Тези анализи определят основни свойства на почвите, които са от значение за строителството. Служат за основна класификация за вида и поведението на почвата (свързана или несвързана):

• Плътност – определя се специфичната и обемната плътност на почвата и плътността на скелета на почвата.
• Водно съдържание – изчислява се количеството вода в почвата.
• Пластичност и консистенция – включва определянето на границите на пластичност.

3. Якостни характеристики.

• Якост на срязване – определят се ъгъл на вътрешно триене и кохезия (сцепление) на почвите и скалите в определен интервал на натоварване, в който се очаква да бъде почвата. Най-често се определят върхова и остатъчна якост на срязване.
• Якост на натиск и опън – определя се при какво натоварване се разрушават почвите и скалите. Най често се използва за изследване на скални проби
• Издръжливост на атмосферни влияния: Тестове като цикли на замразяване-размразяване измерват устойчивостта на скалите на промени в температурите и влага.

4. Деформационни характеристики.

• Компресия и Консолидация – изследва се способността на почвата да се уплътнява (сляга) под постоянно натоварване. Обикновено се прави с оедометър, като се следи деформацията на почвената проба под прилагане на натиск за дълго време.
• Пропадане – специфично компресионно изпитване, което се провежда при установяването на пропадъчни почви (основно льос). Пропадането се проявява, когато този тип почви се оводнят – тогава те рязко слягат, което води до появата на значителни деформации по конструкцията на съоръженията, наклоняване, а дори и разрушаване.
• Набъбване – специфично изпитване, което се провежда при установяването на набъбващи почви (често чернозем). То е основен причинител за появата на сериозни пукнатини по сгради и съоръжения в отделни райони. Активизира се при овлажняване на почвите, след което следва обратния процес – свиване. Напреженията на набъбване често могат да са по-големи от вертикалните напрежения от сградата и да повдигнат част от нея или цялата (в зависимост къде е съсредоточено овлажняването и разпределението на набъбващите почви под фундаментите, определени при инженерногеоложкото проучване), което води до поява на пукнатини и дори разрушаване на съоръжението.

5. Лабораторни изпитвания на динамични натоварвания

Тези изпитвания оценяват поведението на почвите и скалите при земетръсни въздействия или при натоварвания, предизвикани от вибрации.

6. Изследвания на химичен състав и корозионна активност

Те са насочени към изучаване на състава на почвата с цел да се установи наличието на агресивни за строителни материали химически елементи и съединения. Включват:

• Киселинност (pH): Определя се нивото на киселинност или алкалност на почвата. Ниското pH може да бъде индикатор за агресивност спрямо строителни материали.
• Съдържание на разтворими соли: Измерва се количеството соли като сулфати, хлориди и карбонати. Тези вещества могат да ускорят корозията на металните конструкции или да повредят бетонните структури.
• Съдържание на органични вещества: Органичните компоненти могат да влияят върху устойчивостта на почвите и също да бъдат причина за агресивност към строителни материали.

7. Проучване на воднофизични свойства

Изследва се способността на почвата да пропуска вода, което е ключово за проектирането на хидротехнически съоръжения и за оценка на възможността за ерозия.

• Коефициент на филтрация – показва скоростта, с която водата може да се движи през почвата.
• Капилярни свойства – изучава способността на почвата да задържа и предава вода чрез капилярни сили. Определя се височината на водата, която може да се издига в почвената структура чрез капилярни сили. Този параметър е критичен при оценка на наситеността на почвите и наличието на подземни води.
• Порьозност и водопоглъщане: Порьозността показва процента на порите в скалата, докато водопоглъщането измерва количеството вода, което скалата може да поеме. Това е важно за оценка на устойчивостта на скалата на изветрителни процеси.

Свържете се с нас, за да обсъдим вашите нужди от проучване на земната основа и да получите персонализирана оферта. Нашият екип е готов да ви помогне с всякакви въпроси и да осигури професионално и надеждно изпълнение на вашия проект.

Можете да разгледате най-често извършваните от нас услуги на нашия сайт. Ако имате нужда от хидрогеоложко или инженерногеоложко проучване, не се колебайте да се свържете с нас навреме!