Фирма „Хидрогеология и инженерна геология“ ЕООД извършва нужните дейности за оценка на замърсяване (или на риска от такова) на подземните води и извършва полеви опитно-миграционни изследвания.

Замърсяването на подземните води е процес, при който настъпват забележими неблагоприятни промени в химичния и биологичния състав на подземните води на дадена територия. Индустриалното производство, битовите отпадъци, урбанизираните райони и селското стопанство са най-честите причинители на замърсяването на подземните води.

За замърсени се смятат подземните води, които не отговарят на съответния стандарт (или цел на водоползване) по един или повече показателя. За всяка различна основна цел са определени ПДК (пределно допустими концентрации) за почти всички макро и микро компоненти.

В най-общи линии, процесът на замърсяване представлява:

• попадане на даден замърсител в почвата, на земната повърхност или пряко в подземните води (източник);
• при достигане на замърсителя до водонаситената зона (водоносния хоризонт), започва осъществяването на пренасянето (миграцията) му по посока на движение на подземните води;
• чрез водовземни съоръжения или извори, замърсителят попада във водоснабдителната мрежа или отново на повърхността.

Видове замърсяване:

• Химично замърсяване – този вид замърсяване обикновено е с най-тежки последствия за качествата на подземните води. При него те най-често се обогатяват с неорганични и органични компоненти, като сулфати, нитрати, фосфати, хлориди, тежки метали, нефтопродукти, феноли, цианиди и много др.
• Биологично замърсяване – или още наречено“ заразяване“, се предизвиква от разнообразни микроорганизми (бактерии, вируси, водорасли, гъби и други), достигащи до подземните води главно чрез фекалните и комунално-битови отпадъчни води. Най-опасни са болестотворните бактерии и вируси. Те могат да причинят такива тежки епидемии заболявания, като холера, тиф, хепатит и други.
• Радиоактивно замърсяване – причинява се основно от ядрените опити и взривове (особено в атмосферата), когато големи територии от земната повърхност се замърсяват с продукти от реакцията. Тези изотопи и най-вече тритият, сравнително бързо могат да достигнат до подземните води — чрез инфилтриране на дъждовни води или чрез прякото им попадане в открити карстови форми и канали. Друг източник на радиоактивно замърсяване са подземните депа за отпадни материали от ядрените централи или обогатителни предприятия.
• Интрузия на морски води в крайбрежни водоносни хоризонти – интрузията на морски води в крайбрежните водоносни хоризонти е сериозен хидрогеоложки и екологичен проблем. Това явление възниква предимно в плитки крайбрежни водоносни хоризонти, когато по-тежката, солена и минерализирана морска вода измества по-леката и прясна вода. Проявлението на интрузията се засилва с увеличаването на водочерпенето от водовземни съоръжения край бреговата зона. Като резултат се влошават качествата и количествата на подземните води.
• Топлинно замърсяване – изразява се в повишаване на температурата на подземните води над естествената, вследствие на техногенни или естествени причини. В първия случай качествата на водата се влошават от смесването й с нагрети промишлени води, а във втория — от подземното изливане на термални води по разломи или нетампонирани сондажни пробиви.

Източници на замърсяване:

• Сметища
• Отток от урбанизирани зони и замърсени земи
• Земеделска обработка с торове и пестициди
• Септични ями и поглъщащи кладенци
• Аварии и разливи на опасни вещества

Фирма „Хидрогеология и инженерна геология“ ЕООД извършва следните хидрогеоложки проучвания и изследвания за ограничаване и предотвратяване на замърсяването на подземните води:

• Хидрогеоложки проучвания за избор на подходящ терен. Изборът на терен или територия, който да е подходящ за извършване на дадена дейност, носеща риск от замърсяване на подземните води и почвите – депо за отпадъци, сметище, площадка за производство, съхранение и обработка на опасни вещества, предприятие за преработка на отпадъци и други, е от първостепенно значение за ограничаване на вредното въздействие върху околната среда и водите. Ако под площадката залягат пропускливи почви и скали – пясъци, чакъли, напукани скали и други водопропускливи среди, водоносния пласт може да бъде замърсен на голяма площ и за много дълъг период от време. В чести случай обаче липсват подходящи хидрогеоложки условия за тази цел, което налага изграждането на защитни дренажни системи под съответната площадка. Провеждането на хидрогеоложко проучване е задължително като първи етап от реализиране на такъв проект, тъй като според получените данни навременно ще бъде препоръчано решение за справяне с евентуални проблеми и рискове. При вече възникнал проблем в периода на строителство и експлоатация поради неизпълнено хидрогеоложко проучване, разходите за справяне с проблемите ще нараснат многократно и могат да доведат до спиране на дейността.
• Хидрогеоложки проучвания при установено или предполагаемо замърсяване. Най-често замърсяването се установява със вземане на водни проби от различни точки на водоносния хоризонт и извършване на анализ на състава на подземните води. За целта се използват нови сондажни или съществуващи кладенци, както и извори. Редовният мониторинг на качествата на подземните води около потенциални източници на замърсяване е от първостепенно значение за превенцията на по-нататъшно разрастване на замърсяването. Нередки са случаите на преливане на котловани на открити, както и подземни рудници, или подземна филтрация на замърсени води във водоносния хоризонт.
• Хидрогеоложки проучвания при биологично замърсяване. Биологичното замърсяване (заразяването) обикновено е локално и се проявява забележимо при пряко попадане на замърсителите в подземните води. Защитата на водовземните съоръжения обикновено се свежда до факта, че болестотворните бактерии и вируси губят своята жизнеспособност в анаеробни условия за неголям период от време (30 – 300 дни). Следователно, ако се осигури достатъчно дълго време за самопречистване на бактериите в пласта, респективно – достатъчно голямо разстояние между източниците на замърсяване и водовземните съоръжения, черпените подземни води няма да бъдат заразени. Този принцип е заложен в основата на определянето на размера на санитарно-охранителните зони.
• Хидрогеоложки проучвания при радиационно или пестицидно замърсяване: по същество методът на оценка е идентичен с този при биологичните замърсители, като разликата е в това, че радиоактивните елементи и пестицидите имат съответен период на полуразпад. В следствие на радиоактивно или хидролитично разпадане, концентрацията на замърсителите спада освен поради разреждането, така и с течение на времето поради разпада на съединенията и атомите на елементите.
• Хидрогеоложки проучвания в крайбрежната зона за определяне на интрузията на морски води.
• Хидрогеоложки проучвания в зоната на аерация: Зоната на аерация е зоната на непълно водонасищане, намираща се между свободното водно ниво на безнапорните пластове и земната повърхност. Целта на проучванията и изследванията е да се установи мощността, вида на отделните литоложки разновидности в нея, а понякога и техните филтрационни и миграционни параметри. По утвърдени методики и изчисления се определя дали дебелината на съответните пластове в тази зона е достатъчна за елиминирането на биологичните замърсители.

Основни дейности и методи при хидрогеоложките проучвания за определяне на миграцията на замърсители:

• Опитно-филтрационни изследвания.
• Полеви опитно миграционни изследвания (накратко ПОМИ) – провеждат се с цел определяне на миграционните параметри на филтрационната среда спрямо различни химични съединения и замърсители. При тях се определя основно активната порестост и сорбционната порестост на средата. Тези параметри имат ключово значение при изчисляване на скоростта, времето и зоната на разпространение на замърсители, химични и биологични вещества, бактерии и други. На тази база се определят и учредяват санитарно охранителните зони около водоизточници. При опитно миграционните изследвания се използват предимно разтвори, които се вкарват в известно количество във водоносния пласт и се следи концентрацията и времето им за достигане до наблюдателни сондажи или извори. След специализирания анализ на данните се получават търсените параметри на средата по утвърдени методики.
• Определяне обхвата на зоната с жизнеспособни биологични замърсители: на базата на проведени опитно-филтрационни и миграционни изследвания, използвайки получените филтрационни и миграционни параметри на водоносния пласт, се изчислява времето за престой на замърсителите в анаеробната среда. Изчисляват се рисковите зони, в които ако попадне замърсител, той ще достигне до водоизточника преди изтичане на времето на преживяване на биологичните замърсители.
• Определяне обхвата на зоната с радиационни замърсители и пестициди: Използвайки получените филтрационни и миграционни параметри на водоносния пласт, се изчислява времето за престой на замърсителите, а според периода на полуразпад се изчислява концентрацията в избран момент от време на зададено разстояние. Изчисляват се рисковите зони, в които ако попадне замърсител, той ще достигне до водоизтоочника в опасна концентрация.

Можете да разгледате най-често извършваните от нас услуги на нашия сайт. Ако имате нужда от хидрогеоложко или инженерногеоложко проучване, не се колебайте да се свържете с нас навреме!