Фирма „Хидрогеология и инженерна геология“ ЕООД извършва и анализира пълния набор от инженерно-геоложки проучвания. На базата на информацията, получена при инженерно-геоложкото и хидрогеоложко проучване се определя носещата способност на почвата и се съставя инженерно-геоложка и хидрогеоложка оценка, и инженерно-геоложки доклад. Този доклад се изисква по закон за получаване на правото на строеж.

Инженерно-геоложките проучвания имат за цел да се определят структурата, състава и физичните свойства на подземните пластове, като посредством последващи лабораторни анализи и/или полеви опити се получават и якостно-деформационните и компресионни показатели на почвите. Отчита се също и нивото на подземните води, техният характер, режим, агресивност спрямо бетон и желязо. Определят се физико-геоложките явления и процеси в района и тяхното влияние върху бъдещото съоръжение, прави се оценка на сеизмичността на строителната площадка. Получената информация при проучването е от съществено значение за оценка на показателите на строителните почви, стабилността на терена и предоставя най-важната информация за фундирането на обектите, на базата на която в последствие се извършва проектирането на строителството.

Основна задача на инженерно-геоложкото проучване е определянето на почвените показатели за зоната на конкретния проучван обект, защото в по-голям район показателите се изменят и варират в широки граници. Много често в площадките на два съседни обекта, дълбочината на залягане, дебелината на отделните пластове и техните геотехнически показатели се различават значително, а понякога дори един пласт е заменен с друг, което може драстично да промени дълбочината на фундиране и разходите. Извършвайки инженерно-геоложко проучване за конкретния обект, проектирането ще бъде изпълнено на базата на конкретните геоложки условия с точните почвени показатели и дълбочини, които да гарантират устойчивото проектно състояние на съоръжението и допустимите слягания. Това ще се отрази пряко на размера на фундаментите, количеството бетон, арматура и работа, които ще са точно оразмерени според конкретните почвени условия, което от своя страна ще оптимизира разходите за строителство с до 30-40%, докато проучването рядко надвишава 0,1% от тях! Също така до минимум се свежда рискът от наличие на скрити слаби пластове и зони под бъдещите фундаменти, които биха застрашили състоянието на бъдещото съоръжение!

Важно е да се вземе под внимание инженерно-геоложкото райониране на България, тъй като всеки район има специфични условия и са характерни определени геодинамични процеси и явления. Такива са например пропадането (просядането на льоса) в обширни части на Северна България, свлачищата, срутищата, размекването на мергелите, втечняването на дребнозърнести и прахови пясъци, наличие на тини, торф, засолени почви и други. Набъбването на почвите например е основен причинител за появата на сериозни пукнатини по сгради и съоръжения в отделни райони. Активизира се при овлажняване на почвите, след което следва обратния процес – свиване. Напреженията на набъбване често могат да са по-големи от вертикалните напрежения от сградата и да повдигнат част от нея или цялата (в зависимост къде е съсредоточено овлажняването и разпределението на набъбващите почви под фундаментите), което води до поява на пукнатини и дори разрушаване на съоръжението

Дълбочината на проучването за обекта е съобразена с вида и размерите на бъдещото съоръжение и е необходимо да премине така наречената „зона на взаимодействие“ между фундаментите и почвата, в която се развиват сляганията и деформациите. Тази зона се определя от инженер-геолозите на база формата и размерите на фундаментите и на съоръжението, очакваните натоварвания, вида на преминатите почви и терена. Най-често дълбочината на проучване достига от 3-4 м до 2-3 пъти ширината на фундаментите под котата на бъдещия изкоп.

В повечето случаи проучването се извършва посредством сондажна машина. Този специализиран метод се използва за извършване на дълбочинни проучвания на земната основа и нивото на подземните води, като позволява извличането на цилиндрични проби от почвите. Тези проби, наречени ядки, предоставят информация за структурата, състава и физическите свойства на подземните пластове, като посредством последващи лабораторни или полеви анализи се получават и якостно-деформационните и компресионни показатели на почвите. В определени случай в зависимост от условията и целите на проучването, проучвателното сондиране може да бъде заменено от направата на шурфи с багер. Този метод е с по-малки разходи, но е ограничен от възможностите на машината – дълбочината на проучване е до няколко метра, както и извличането на ненарушени проби за последващ лабораторен анализ е затруднено.

Можете да разгледате най-често извършваните от нас услуги на нашия сайт. Ако имате нужда от хидрогеоложко или инженерногеоложко проучване, не се колебайте да се свържете с нас навреме!