Фирма „Хидрогеология и инженерна геология“ ЕООД извършва и анализира пълния набор от полеви инженерногеоложки и хидрогеоложки опити. Свържете се с нас, за да обсъдим вашите нужди от проучване на земната основа и да получите персонализирана оферта. Нашият екип е готов да ви помогне с всякакви въпроси и да осигури професионално и надеждно изпълнение на вашия проект.

Освен в лабораторни условия, свойствата на почвите се определят и на място (in situ). Полевите методи за определяне на почвените характеристики са разработени като продължение и/или алтернатива на лабораторните методи. При строителство върху терени, изградени от почвени пластове, от които не е възможно да се вземат ненарушени почвени проби (пясъци, свързани почви в течно-пластична и течна консистенция, почви при дъното на водни басейни и други подобни) е наложително да се провеждат опити in situ. В някои случаи, при отговорни обекти, проектирани в сложни условия, определянето на свойствата на почвите in situ е задължително, а получените характеристики са меродавни за проектирането.

Като общоприети предимства на полевите методи за определяне на почвените показатели можем да изброим:

• избягват се някои от недостатъците на лабораторните изпитвания, свързани с вземането, транспортирането и съхраняването на ненарушени почвени проби. При полевите изпитвания, строителните почви се изследват в условията на естественото им напрегнато състояние и залягане, при което те са с максимално запазени структура и състояние;
• могат да се изследват строителни почви, от които взимането на ненарушени проби е затруднено или невъзможно, като несвързани почви (пясъци, чакъли и по-едрозърнести), силно чувствителни и структурно неустойчиви почви (съвременни тини, льос, склонни към втечняване почви и др.);
• В повечето случаи поради относително по-ниската си цена (в сравнение с една проба за лабораторен анализ), могат да се изпълнят много по-голям брой изпитвания на дадена площ, което повишава надеждността и представата за площното разпределение на почвените показатели.
• Спрямо лабораторните методи, бързината на изпълнение на полевите методи е много по-голяма и за някои методи резултатите се получават на момента.
• Почвените проби за лабораторни изследвания са с много малък обем, докато при полевите методи изпитването обхваща значително по-голяма зона от пласта (или масива) и разреза;
• При провеждането на опитите в пласта (или масива) се създават напрегнати и деформирани състояния, максимално близки до тези, при които той ще работи като земна основа или вместваща среда на фундаментите и съоръженията;
• Позволява отчитане на влиянието на подземните води, свързано с реални процеси на пространствена (3D) консолидация.

 

Полевите медоди за изпитване на почвените показатели, могат да се класифицират като директни и косвени. Към директните обикновено се отнасят щамповите изпитвания, срязване на място и други, при които като пряк резултат се получават и почвените характеристики. При косвените методи се използват уреди, чрез които се определят нестандартни характеристики, а за физикомеханичните показатели се прилагат корелационни зависимости. Към тази група се отнасят пенетрационните опити, геофизичните методи и други.

Недостатъците при полевите опити и изпитвания на строителните почви главно се проявяват при косвените методи:

• липсата на достатъчно точни и пълни теоретични решения;
• емпиричния характер на използваните зависимости, които в много случай са изведени за конкретни типове почви и други, често специфични условия;
• разликите в националните стандарити за изпитване на почвите и класификацията им (както и измененията им през годините), поради което изведени корелации за почви в други държави (или в миналото) не могат да се отнесат с голяма точност за нуждите на дадено конкретно изпитване.

 

Поради тези особености, в една част от случаите лабораторните методи остават незаменими за определяне на почвените геотехнически показатели, а в друга част – полевите методи. Преценката кои методи са по-подходящи за изпитване на почвите в конкретна ситуация и условия, се извършва от инженер-геолог. Най-пълна и надеждна информация за геотехническите показатели на строителните почви се получава при комбиниране на лабораторни и полеви изпитвания, което позволява и създаването на точни корелационни зависимости за изледваните разновидности.

 

SPT

Standard Penetration Test (SPT) е един от най-често използваните методи за изследване на физико-механичните, якостни и деформационни свойства на почвата на място (ин ситу). Методът се използва широко в инженерната геология и геотехническото проектиране, особено при проучване на основи за сгради, мостове и други инженерни съоръжения. Приложим е главно в несвързани почви (паясъци, чакъли), тъй като вземането на ненарушена проба от тях за лабораторен анализ е почти невъзможно. Методът може да се прилага и в свързани почви (глини), но надеждността на получените показатели за тях е спорна. Провеждането на 1 брой опит дава информация за почвите в интервал от около 0,50 м.

Основни характеристики на SPT:

1. Процедура:
   • Изпитването се извършва чрез пробиване на сондаж, след което се въвежда специален SPT кух цилиндричен пробовземач (или в определени случай плътен конусен накрайник) в почвата.
   • Пробовземачът се забива в почвата с помощта на 63.5 кг тежест, която пада от височина 76 см.
   • Броят на ударите, необходими за забиване на пробовземача на дълбочина 30 см, се записва като SPT N-стойност (или просто N-стойност). Колкото по-голям е броят на ударите, толкова по-плътна и здрава е почвата.
   • В случай, че се използва кух пробовземач, навлязлата в него почва може да послужи като нарушена проба, която дава известна представа за вида на опробвания интервал.
2. Цел на теста:
   • Определяне на физико-механичните, якостни и деформационни свойства на дисперсни почви като пясъци, глини и чакъли.
   • Използва се за оценка на носимоспособността на почвите и за определяне на опасността от втечняване на почвата при земетресение, вибрации и взривове.
3. Интерпретация на резултатите:
   • Получената N-стойност, след необходими корекции, може да бъде свързана посредством установени корелации с редица параметри на почвата като плътност, консистенция и ъгъл на вътрешно триене.
   • Например, ниските стойности на N (под 10) показват меки и слаби почви, докато високи стойности на N (над 50) показват твърди или плътни почви.
4. Приложение:
   • Тестът се използва за проектиране на фундаменти, при проучване на строителни площадки и за оценка на рисковете, свързани със свличания, утайки или земетресения.
   • Той също така е ефективен при оценка на втечняването на насипни пясъци в земетръсни райони.

Ограничения:

• Резултатите от SPT могат да бъдат повлияни от различни фактори като типа на пробовземача, техниката на пробиване и вида на почвата.
• Тестът не е толкова прецизен при много твърди или скални маси, както и при изключително меки почви.

SPT е важен инструмент за геотехническите инженери, като предоставя бърза и относително достъпна информация за характеристиките на почвата на място, което улеснява вземането на инженерни решения при строителство.

 

DPT

Dynamic Cone Penetration Test (DPT) (динамична пенетрация) е полеви геотехнически метод, използван за оценка на якостните характеристики и плътността на почвите. Тестът включва забиване на конусовиден накрайник в земята чрез прилагане на удари с тежък чук, който пада от определена височина. По време на теста се записва броят на ударите, необходими за проникване на конуса за определен интервал (обикновено на всеки 10 или 20 см). По своето същество DPT представлява непрекъснат метод, при който с един опит се определят параметрите за целия опробван интервал. Това е известно предимство пред SPT, тъй като не е нужно изваждане на оборудването, но околното триене около лоста внася известно изкривяване на резултата, което трябва да се вземе пред вид.

Основните цели на DPT са:

1. Оценка на носимоспособността на почвата: Тестът дава информация за носимоспособността на почвите, особено при плитки фундаменти.
2. Определяне на плътността на несвързаните почви: DPT е особено полезен за оценка на степента на сбитост на пясъци и чакъли.
3. Идентификация на слаби зони: Тестът може да разкрие меки или слабозатегнати почвени слоеве, които може да изискват допълнително внимание при проектирането на строителни съоръжения.

Процедура:

• Устройство: Състои се от конусовиден накрайник с фиксиран ъгъл и стандартна тежест.
• Изпитване: Тежестта се изпуска свободно от стандартна височина, а броят на ударите за всеки преминат интервал от 10 или 20 см се записва.
• Резултати: Броят на ударите (наречен N-стойност) се използва за оценка на якостта на почвата и за корелация с други механични свойства, като якост на срязване и деформационни характеристики.

Приложение:

DPT е популярен в проектирането на пътни настилки, изграждането на основи за малки сгради, подпорни стени и други структури, където е необходима бърза и относително евтина оценка на почвените условия. Той е ефективен за първоначално проучване на обекта и за откриване на хетерогенни почвени условия.

 

СPT

1. Какво е CPT?

Static Cone Penetration Test (CPT) (или статична пенетрация) е полеви геотехнически метод, използван за изследване на почвените свойства на място. Тестът включва забиване на конусовиден накрайник с постоянна скорост в земята, като по време на процеса се измерват параметри като съпротивление на върха на конуса и триене по страничната повърхност на участък от тръбата над конуса. Резултатите от този тест се използват за оценка на плътността, якостта, стратификацията и консистенцията на почвата, без да се изваждат проби. Приложеим е главно в слаби и меки почви, тъй като при срещане на по-здрави пластове проникването е невъзможно.

2. Оборудване за CPT

Основните компоненти на системата за CPT включват:

• Конусовиден накрайник: Стоманен конус с определен стандартен ъгъл от 60 градуса. Този накрайник е основният елемент, който прониква в почвата и измерва съпротивлението.
• Тръби за предаване на сила: Конусът е свързан към стоманена тръба, която предава сила върху конуса по време на тестването.
• Сензори за измерване: Вътре в тръбата са разположени сензори, които измерват върховото съпротивление (qc), триенето по обшивката (fs), както и в някои случаи поровото налягане (u).
• Хидравличен или механичен механизъм за натиск: Уредът за тестване трябва да осигури равномерно и непрекъснато натоварване на конуса, за да се поддържа постоянна скорост на проникване (обикновено около 20 мм/сек).

3. Измервани параметри

По време на CPT теста се събират няколко основни параметъра, които помагат за разбирането на почвените свойства:

• Върхово съпротивление (qc): Това е съпротивлението, което конусът среща при проникване в почвата. Измерва се налягането, упражнявано на върха на конуса в kPa. По-високото qc показва по-голяма плътност и здравина на почвата.
• Триене по страничната повърхност (fs): Измерва се съпротивлението по дължината на тръбата, която следва конуса. Стойността на триенето предоставя информация за консистенцията на почвата.
• Порово налягане (u) (при CPTu тест): В някои тестове се измерва поровото налягане около конуса. Това е особено важно при наситени почви, където поровото налягане може да показва степента на уплътняемост или податливост към ликвефакция.

4. Процедура на CPT

Тестът се извършва чрез забиване на конуса в земята с постоянна скорост, като сензорите в реално време записват съпротивлението и триенето. Основните стъпки на теста са:

1. Подготовка на обекта: Избира се място за тестване, и уредът се позиционира така, че да бъде стабилно закрепен.
2. Започване на проникването: Конусът се забива в почвата с постоянна скорост, обикновено 20 мм/сек, за да се избегнат вибрации и други външни влияния.
3. Измерване на съпротивлението: В реално време сензорите измерват съпротивлението на конуса и триенето по стените на тръбата, като тези данни се записват за всеки сантиметър проникване.
4. Завършване на теста: Тестът обикновено продължава до достигане на предварително зададена дълбочина или до момента, когато проникването стане твърде трудно поради високото съпротивление на почвата.

5. Резултати и анализ

Резултатите от CPT теста се представят под формата на графики, показващи:

• Върховото съпротивление (qc) по дълбочина.
• Триенето по страничната повърхност (fs) по дълбочина.
• (При CPTu) Поровото налягане (u) по дълбочина.

Съотношението между върховото съпротивление и триенето (fs/qc) може да даде важна информация за вида на почвата:

• Високото qc с ниско fs/qc показва плътни пясъци.
• Високото fs/qc с по-ниско qc индикира наличие на свързани почви като глини.

Чрез анализ на резултатите могат да се определят:

• Плътността на несвързаните почви (пясъци и чакъли).
• Консистенцията на свързаните почви (глини и тинести почви).
• Носимоспособност на почвата: Използва се за определяне на способността на почвата да поддържа натоварвания, което е важно за проектирането на фундаменти.

6. Приложения на CPT

CPT има широко приложение в инженерната геология и геотехническото проектиране:

• Проектиране на фундаменти: CPT предоставя прецизна информация за дълбочината и якостта на почвите, което е критично за избор на тип и размер на фундаментите за сгради, мостове, магистрали и други съоръжения.
• Оценка на риска от втечнаване: CPT се използва за оценка на насипни пясъци и други несвързани почви, които могат да бъдат податливи на втечняване при земетресение. Това е процес, при който почвата губи своята носимоспособност и се държи като течност при натоварване.
• Изследване на почвени слоеве: CPT може да се използва за стратиграфско описание на почвите по дълбочина, като дава информация за последователността на почвените слоеве и тяхното състояние.
• Изследване на насипни и свързани почви: Тестът може да се използва за оценка на плътността на насипни почви (като пясъци и чакъли) и консистенцията на свързани почви (като глини и тинести почви).

7. Предимства и ограничения на CPT

Предимства:

• Бързина и непрекъснато събиране на данни: CPT предоставя непрекъсната информация за състоянието на почвата с висока прецизност.
• Без необходимост от изваждане на проби: Тестването не изисква вземане на проби, което го прави по-бързо и по-малко инвазивно.
• Прецизност: Тестът осигурява много точни резултати, които могат да се използват за оценка на механичните свойства на почвите.
• Приложимост при различни почви: CPT може да се използва при различни видове почви, включително пясъци, чакъли и глини.

Ограничения:

• Не е подходящ за много груби почви: При наличие на камъни или чакъли проникването на конуса може да бъде затруднено или невъзможно.
• Липса на визуална информация за почвата: Тъй като не се вземат проби, няма възможност за визуално наблюдение на почвения материал.
• Ограничена информация за механичните свойства на свързаните почви: CPT е по-малко ефективен за детайлно изследване на глини в сравнение с тестове при лабораторните анализи.

CPT е изключително важен метод в инженерната геология и геотехническото проектиране, тъй като предлага бърз, надежден и сравнително икономичен начин за оценка на почвените свойства. Тестът е особено полезен за проектиране на фундаменти, оценка на носимоспособност и оценка на риска от втечняване.

 

FVT

Field Vane Test (FVT), или полево срязване с крилчатка, е геотехнически метод за измерване на недренираната якост на срязване на меки, оводнени почви, особено глини. Тестът е бърз и ефективен за определяне на устойчивостта на срязване без извличане на проби, като се използва специална ротационна сонда с крилчата конструкция.

Основни цели на FVT:

1. Оценка на срязващата якост на меките почви: FVT се използва за определяне на якостта на почвите на място, което е от съществено значение при проектирането на фундаменти, насипи и подпорни стени.
2. Оценка на устойчивостта на почви: Тестът е особено полезен за глини и тинести почви, които са наситени с вода.
3. Проверка на хомогенността на почвените слоеве: Тестът дава представа за равномерността на механичните свойства на почвите по дълбочина.

Оборудване:

• Крилчатка: Представлява стоманен уред с четири лопатки (криле), разположени кръстообразно. Диаметърът на крилата обикновено е между 5 и 10 см, а височината им около 10-15 см.
• Шпиндел: Крилчатката е свързана с ротационен шпиндел, който я завърта в почвата.
• Механизъм за въртене: Ротацията се извършва ръчно или механично, като се записват ъгловите сили, които причиняват срязването на почвата.

Процедура:

1. Вкарване в почвата: Крилчатката се вкарва на необходимата дълбочина в мека почва, без предварително въздействие, за да се минимизира нарушаването на почвената структура.
2. Въртене на крилчатката: Чрез прилагане на постоянна скорост на въртене, лопатките на крилчатката започват да срязват почвата. При въртенето се измерва въртящият момент, необходим за срязването.
3. Изчисляване недренираната якост на срязване: Въртящият момент се използва за изчисляване на недренираната якост на срязване (cu) на почвата. Тази якост се представя в kPa и зависи от съпротивлението на почвата на срязване.
4. Изчисляване чувствителността на почвата: изчислява се като отношение между върховата и остатъчната недренирана якост на срязване.

Видове срязващи якости:

• Върхова якост на срязване: Това е якостта, измерена при първото въртене на крилчатката, когато почвата е в естественото си състояние.
• Остатъчна якост на срязване: След първоначалното срязване, крилчатката се завърта в отново за повторно срязване, което дава информация за якостта на почвата след разрушаване и възстановяване.

Приложения:

• Оценка на стабилността на фундаменти: FVT дава важна информация за носимоспособността на почвите при проектиране на фундаменти.
• Стабилност на насипи и скатове: Чрез измерване на срязващата якост може да се оцени риска от срутване или плъзгане на земни маси.
• Оценка на свлачища: FVT се използва за анализ на глини и тинести почви в свлачищни зони, за да се прецени устойчивостта им на деформации.

Предимства:

• Лесен и бърз метод: Не изисква сложна апаратура и дава бързи резултати на място.
• Малко нарушаване на почвената структура: Процедурата минимизира нарушаването на почвените слоеве.
• Прецизни резултати за меки, наситени почви: FVT е особено ефективен при почви с високо съдържание на влага.

Ограничения:

• Подходящ само за меки почви: Тестът не е ефективен за твърди почви, чакъли или скални материали.
• Не дава директна информация за консистенцията на почвите: FVT е фокусиран само върху якостта на срязване, без да предоставя данни за други механични свойства на почвата.

Field Vane Test (FVT) е ценен метод за оценка на недренираната якост на срязване и чувствителността на меки, наситени почви. Използва се широко в проучванията за стабилност на фундаменти, насипи и свлачищни зони, както и за оценка на риска от деформации в слабозърнести и глинести почви. Тестът е бърз, надежден и особено ефективен за полеви условия, като предоставя прецизни данни за инженерни приложения.

 

PMT

Pressuremeter Test (PMT) (Пресиометричен опит) е полеви геотехнически метод, използван за оценка на механичните свойства на почвата, включително деформационната й способност. Служи за определяне на стойностите на критичното и гранично натоварване (съответно Pкр. и Pгр) в масива, както и на модулът на обща деформация. Опитът се провежда чрез измерване на разширението на стените на сондаж под влиянието на равномерно разпределено постоянно налягане.

Основни цели на PMT:

1. Определяне на деформационните свойства на почвата: PMT предоставя информация за деформационната способност на почвата при приложени натоварвания, което е важно за проектирането на фундаменти и оценка на слаганията.
2. Оценка на носимоспособността на почвата: Методът помага за определяне на максималното натоварване, което почвата може да поддържа, без да се получат значителни деформации.
3. Изследване на състоянието на почвата: PMT е полезен за определяне на механичните свойства на почвата в хомогенни и хетерогенни почвени слоеве.

Оборудване за PMT:

• Пресиметър: Това е устройство, което се състои от цилиндричен корпус с мембрана, която се разширява, когато се прилага налягане. Пресиметърът е снабден с сензори за измерване на налягането и деформацията.
• Цилиндричен елемент: Разширява се вътре в почвата по време на теста. Той обикновено има стандартизирани размери (например, диаметър от 60 мм и височина от 300 мм).

Процедура на PMT:

1. Подготовка на обекта: Избира се място за теста и се изпълнява сондаж до желаната дълбочина.
2. Инсталиране на пресиметъра: Пресиметърът се спуска до желаната дълбочина на опита и се стабилизира, за да осигури контакт с почвата.
3. Извършване на теста:
   • Начален етап: Първо се измерва стойността на налягането при незначителна деформация (преди разширяване на мембраната).
   • Разширение: Налягането се увеличава постепенно, което предизвиква разширяване на мембраната и измерване на реакцията на почвата.
   • Регистрация на данни: Събира се информация за налягането и съответната деформация. Измерванията се записват, докато се достигне желаното максимално налягане или се постигне стабилност в резултатите.
4. Завършване на теста: След края на теста, пресиметърът се извлича, и данните се анализират.

Предимства:

• Детайлна информация: PMT предоставя точна информация за деформационните и якостни характеристики на почвата.
• Малка инвазивност: Процедурата е относително неинвазивна, тъй като не изисква вземане на проби.
• Приложимост: Подходящ е за различни типове почви, включително глини, пясъци и чакъли.

Ограничения:

• Разходи и време: Може да бъде по-скъп и времеемък в сравнение с други полеви тестове.
• Зависимост от условията на пробиване: Резултатите могат да бъдат повлияни от условията на сондиране и инсталацията на пресиметъра.

PMT е важен инструмент в инженерната геология и геотехническото проектиране, тъй като осигурява ценна информация за деформационните и якостни свойства на почвите, което е от съществено значение за безопасното и ефективно проектиране на строителни съоръжения.

 

PLT

Plate Load Test (PLT или пробно натоварване с плоча или щампа) е полеви тест, използван за оценка на носимоспособността на почвата и поведението на фундаменти под натоварване. Служи за определяне на деформационния модул и якостните свойства на масива чрез измерване на слягането на земната основа при натоварването й с корава плоча. Методът включва приложение на контролирано натоварване върху плоча, разположена на повърхността на почвата или на основата на фундамента, и измерване на деформациите, които настъпват в почвата в отговор на приложеното натоварване. Опитът е приложим за всички почви, почви, насипи и скали, като обикновено не е подходящ за много слаби свързани почви

Основни цели на PLT:

1. Определяне на носимоспособността на почвата: PLT предоставя информация за максималното натоварване, което почвата може да поддържа без да се получат значителни деформации.
2. Проектиране на фундаменти: Резултатите от теста се използват за проектиране на размерите и типа на фундаменти, които са подходящи за конкретната почва.

Оборудване за PLT:

• Плоча: Метална плоча (кръгла или квадратна) с определен диаметър (обикновено от 30 см до над 100 см), която се използва за разпределяне на натоварването върху почвата.
• Натоварваща система: Обикновено включва хидравлични цилиндри и натоварващи пружини, които се използват за прилагане на натоварване върху плочата. Противодействащият товар може да бъде създаден чрез действие на крикове на контратежест, опънни пилоти или анкери. Противодействащият товар или неговите опори трябва да бъдат поставени достатъчно далече от мястото на изпитване, така че да намали влиянието върху резултатите на приемливо ниво. Между центъра на щампата и закотвящата система трябва да има разстояние от 3,5 пъти ширината или диаметъра на щампата.
• Измервателни устройства: Сензори и измервателни уреди за следене на деформациите и налягането, включително подложки за измерване на деформации (пластини) и устройства за измерване на натоварването. Измерителната система за слягането трябва да е в състояние да измерва средното слягане, както и наклоняването на щампата. Система с най-малко три измерителни точки трябва да бъде разположена върху щампата; трите измерителни точки трябва да бъдат поставени на равни разстояния около щампата

Процедура на PLT:

1. Подготовка на обекта: Избира се място за теста, което трябва да бъде предварително подготвено и изравнено. Върху избраното място се поставя плочата. В точката на провеждане на опита, геоложкият разрез трябва да е изяснен на дълбочина най-малко пет пъти (препоръчително 8 пъти) диаметъра или ширината на щампата, под нивото на провеждане на опита.
2. Инсталиране на оборудването: Плочата се поставя върху почвата, и се свързва с натоварващата система. Измервателните устройства се монтират около плочата за следене на деформациите.
3. Прилагане на натоварване:
   • Натоварване: Натоварването се прилага постепенно върху плочата в стъпки. Всяко натоварване се поддържа за определен период, за да се измерят деформациите.
   • Измерване на деформациите: По време на теста се записват деформациите на почвата под плочата за всяко ниво на натоварване.
4. Завършване на теста: Тестът обикновено завършва след достигане на максималното натоварване или когато деформациите станат постоянни. Плочата се отстранява, и данните се анализират.

Резултати и анализ:

Резултатите от PLT се представят под формата на графики, които показват връзката между приложеното натоварване и деформациите на почвата. Основните параметри, които се получават от теста, включват:

• Носимоспособност на почвата: Определя се на базата на максималното натоварване, което почвата може да понесе преди да настъпят значителни деформации.
• Слягане: Измерва се колко ще се деформира почвата при приложеното натоварване, което е важно за оценка на бъдещото поведение на фундаменти.

Приложения на PLT:

• Проектиране на фундаменти: PLT предоставя информация за максималната носимоспособност на почвата, която е критична за проектиране на подходящи фундаменти за сгради, мостове и други конструкции.
• Оценка на деформациите: Методът помага за предсказване на бъдещото поведение на почвата под натоварване, което е важно за осигуряване на дългосрочна стабилност на строителството.
• Инженерна оценка на почвите: PLT се използва за оценка на хомогенността и качеството на почвените слоеве и за идентифициране на потенциални проблеми, свързани с носимоспособността.

Предимства:

• Пряко измерване на носимоспособността: PLT осигурява пряко измерване на носимоспособността на почвата, което е полезно за точен анализ на състоянието на почвата.
• Наблюдение на деформациите: Методът предоставя данни за деформациите на почвата при приложени натоварвания, което помага за предсказване на бъдещото поведение на фундаменти.
• Практическа приложимост: Тестът е приложим за различни видове почви и може да се използва за разнообразие от инженерни приложения.

Ограничения:

• Разходи и време: PLT може да бъде скъп и времеемък, особено за сложни или големи проекти.
• Местни условия: Резултатите могат да бъдат повлияни от местните условия на пробиване и инсталация на плочата.

PLT е ценен инструмент в инженерната геология и геотехническото проектиране, който осигурява важна информация за носимоспособността на почвата и нейната деформационна способност. Тестът е ключов за осигуряване на безопасност и ефективност при проектирането на строителни съоръжения.

 

Чук на Schmidt

Чукът на Шмит (или още склерометър, или Swiss hammer) освен за имерване якостта на бетон, може да се използва и за определяне якостта на натиск на скали в полеви условия. За целта се използва софтуер и специализирани корелационни зависимости за различните видове скали. Методът е бърз, евтин и когато е корелиран с данни от лабораторни изпитвания, достоверността на получените данни е висока. Особено приложим е, когато се измерва якостта на натиск на стените на пукнатините при изчисление на устойчивост на скални откоси.

 

Можете да разгледате най-често извършваните от нас услуги на нашия сайт. Ако имате нужда от хидрогеоложко или инженерногеоложко проучване, не се колебайте да се свържете с нас навреме!